Доволно поне установих,че турбото и прилежащите му са за тотален ремонт...
вторник, 29 декември 2015 г.
780 - разглабянето... (Част 2)
Докато все още имаше малко слънце и топлина се захванах да разглобя предницата. Идеята ми беше да сваля бронята,фаровете и радиатора,но клеясалите болтове,ръждата и отиващия си ден ме принудиха да се задоволя само с мигачи,въздушен филтър и казанчето за чистачките.
Доволно поне установих,че турбото и прилежащите му са за тотален ремонт...
Доволно поне установих,че турбото и прилежащите му са за тотален ремонт...
ТВК Барикадите - х.Чивира - Коледната разходка
Преди време попаднах на статия за поредната изпставена хижа в милата ни родина. Разбира се веднага ми грабна вниманието,тъй като имам особена слабост към изоставени места. А това даже си има и самолет! Оказа се,че въпросната хижа не е далеч от родното ми място насред Средна гора. И след кратко проучване от къде и как се стига до там нещата станаха и още по-хубави - една от началните точки бе друг изоставен обект (един от моите най-любими) ,а именно ТВК "Барикадите",за който ще пиша отделно скоро.
Разбира се във всеки подобен мой каприз успяват да се намерят и съмишленици. След като от няколко седмици бях надувал главите на околните бе решено - 26-ти Декември ще е. За наш късмет и времето беше с нас.
И така след известни мъки по пътя успяхме да се доберем до Барикадите. От там се отправихме по горски път,който изглежда бе използван предимно от мотористи и понякога от ловджии (каквито и срещнахме).
След час и половина ходене,и срещата с ловците,които бяха изключително любезни и възпитани (без ирония!) стигнахме до голямата поляна и дребния силует на МИГ-19П (до колкото разбрах). Хижата се появи малко по-натам.
Разбира се юнашки разбита и ограбена до степен кабели от стените,тя се радваше на декемврийското слънце.
Поне това стъкло не беше счупено...
Бунгалата в съседство - с не по-различна съдба
И няма как да не обърна особено внимание на гледката от стаите.
Надали има много места,където може да видиш съчетанието на трудно достъпната планина и металната птица кацнала завинаги.
Около самолета кипеше живот. Мотористи от околията също се възползваха от хубавото време за коледна разходка.
И така го оставихме самотен да чака поредната си зима гордо вперил поглед нагоре
Дървената крава по пътя назад
И като всяка една себеуважаваща се разходка в гората трябваше да завърши подобаващо
Разбира се във всеки подобен мой каприз успяват да се намерят и съмишленици. След като от няколко седмици бях надувал главите на околните бе решено - 26-ти Декември ще е. За наш късмет и времето беше с нас.
И така след известни мъки по пътя успяхме да се доберем до Барикадите. От там се отправихме по горски път,който изглежда бе използван предимно от мотористи и понякога от ловджии (каквито и срещнахме).
<<селфи пръчката!>>
След час и половина ходене,и срещата с ловците,които бяха изключително любезни и възпитани (без ирония!) стигнахме до голямата поляна и дребния силует на МИГ-19П (до колкото разбрах). Хижата се появи малко по-натам.
Разбира се юнашки разбита и ограбена до степен кабели от стените,тя се радваше на декемврийското слънце.
Поне това стъкло не беше счупено...
Бунгалата в съседство - с не по-различна съдба
И няма как да не обърна особено внимание на гледката от стаите.
Надали има много места,където може да видиш съчетанието на трудно достъпната планина и металната птица кацнала завинаги.
Около самолета кипеше живот. Мотористи от околията също се възползваха от хубавото време за коледна разходка.
И така го оставихме самотен да чака поредната си зима гордо вперил поглед нагоре
Дървената крава по пътя назад
И като всяка една себеуважаваща се разходка в гората трябваше да завърши подобаващо
четвъртък, 17 декември 2015 г.
20 метра през копривата
По принцип мислех в този блог да изразявам мъжкия стереотип и да пиша само за колата си,но поредицата от случки ме накара да променя това...
Всичко започна есента на 2010г. Точно бях започнал нова работа и от прозореца на офиса се откриваше гледка към Стара планина. Много я обичах. Много бях слушал за прословутия маршрут от връх Ком до нос Емине. Не бях активен турист тогава,качвах се в планината предимно с колелото,а зимата с борда. Зачетох се във вело форума в темата на един човек,който беше тръгнал сам с колелото си по този маршрут...
Започна да се поражда желание в мен. Колкото повече четях пътеписи и обяснения от различни хора, толкова по-голямо ставаше то. За мой късмет имам приятели,които ми се връзват на акъла и Февруари 2011 беше решено - заминаваме! С колелата и една малка двуместна (силно казано) палатка от Lidl. И така края на Юли 2011 аз и Боби се озовахме във влака за Берковица.
Аз - никога не спал на палатка, той - за първи път се вози на влак. Още на качване към хижата се изгубихме,защото последвахме маркировка на горските - знаете ги...тези черно-белите. Да,ама ние не знаехме и се озовахме насред стръмна гора по тъмно. Чудесен старт на похода и завършък на първия ден.
<<изгрева след първата нощ>>
На сутринта се върнахме обратно по пътя,по който бяхме дошли и продължихме към хижа Ком. Вече знаехме каква маркировка да следваме и продължихме. На места се губихме,връщахме,псувахме, но това е тема на друг пост. В този е важно само едно от тези лутания.
Арабаконак - хижа Чавдар.
След като по обед бяхме минали през Витиня и преядохме обилно в ханчето там потеглихме нататък. Не след дълго стигнахме Арабаконак и паметника там.
Лутахме се известно време докато намерим маркировката. След 10-20 минути я намерихме и продължихме. Ходихме вече няколко часа,докато в един момент осъзнахме,че отдавна не сме виждали маркировка. Спряхме. Обикаляхме напред-назад и нищо. След дълго лутане намерихме телефона на хижаря от хижа Чавдар - Иво (страхотен човек,но и за това в друга тема :) ). Той беше от тези хижари,които си разбират от работата. След като му обяснихме къде сме той ни упъти и така на свечеряване пристигнахме в хижата. Там на вечеря обсъждахме маршрута и той ни обясни,че много хора се губели в този участък. От една страна,че маркировката е стара и на места липсва,от друга,че пътя,по който вървиш те подвежда и ако не гледаш в страни ще изпуснеш пътеката обезателно. На сутринта потеглихме,след страхотна вечер в хижата и се зарекохме да се върнем там (и пордължаваме да го правим,уви не толкова често колкото ни се иска). И така 11 дни след като се се изгубихме в гората над Берковица ние двамата - без опит,с излишно тежките раници,с колелата за спускане, без особена физическа подготовка се озовахме на морето!
Всичко завърши и бяхме много доволни. Само едно нещо все ни оставаше в мисълта - онзи участък и хижата.
Година по-късно тогавашната приятелка на Боби (сега вече съпруга :) ) - Светла запозната със случката ни купи боя,четки,и кофички и ни поведе нагоре към х.Чавдар.
И ето ни,няколко ентусиаста с четки и боички тръгнахме от Чавдар към Арабаконак
Борихме се с тръни,коприви,храсти,треви и прочие. Ръцете ни вече едвам държаха кофите с боя когато стигнахме колибката. Точно до пътя,където преди година се бяхме изгубили. Между нея и пътя имаше един ред млади борове. Ако не знаеш,че е там трудно ще я видиш от пътя и ще продължиш по него (За това на връщане към хижата го маркирахме). А около нея нямаше дървета на близо. Занесохме един голям камък до пътя,на който сложихме маркировка със стрелка на ляво към колибата. Но и там не беше особено лесно с маркирането,затова реших,че ще е добре да сложим пояснителен надпис.
И така се появи той:
"Е3 20м ляво през копривите"
Наистина имаше доста коприва!
И така,веднага се появиха мнения из форумите - кои позитивни, кои изпълнени с упрек и лоши чувства. Няма как всеки има мнение. Но поне знаем,че сме помогнали на не един заблудил се турист.
И известно време след това този надпис продължаваше да ни преследва. Първо го видяхме в клип...
След това в много пътеписи,където въпросния бе наречен дори "прословутия" надпис.
Стана ми приятно! Явно сме успели да помогнем на някой, а това е едно от най-благите чувства :) Ако сме объркали някой - нека ни извини!
И така до днес,когато отново с мисъл за този преход разглеждах картата на БГ Маунтинс и какво да видя...
http://map.bgmountains.org/#map=17/2658903.66/5277040.17/0
Почувствах се отново доволен! Радвам се,че съм оставил някаква дори и малка следа на такъв маршрут и хората я оценяват. Служи за ориентир ! Значи идеята ни онзи Юнски ден през 2012г. е дала резултат! Какво по-хубаво от това?
Всичко започна есента на 2010г. Точно бях започнал нова работа и от прозореца на офиса се откриваше гледка към Стара планина. Много я обичах. Много бях слушал за прословутия маршрут от връх Ком до нос Емине. Не бях активен турист тогава,качвах се в планината предимно с колелото,а зимата с борда. Зачетох се във вело форума в темата на един човек,който беше тръгнал сам с колелото си по този маршрут...
Започна да се поражда желание в мен. Колкото повече четях пътеписи и обяснения от различни хора, толкова по-голямо ставаше то. За мой късмет имам приятели,които ми се връзват на акъла и Февруари 2011 беше решено - заминаваме! С колелата и една малка двуместна (силно казано) палатка от Lidl. И така края на Юли 2011 аз и Боби се озовахме във влака за Берковица.
<<изгрева след първата нощ>>
На сутринта се върнахме обратно по пътя,по който бяхме дошли и продължихме към хижа Ком. Вече знаехме каква маркировка да следваме и продължихме. На места се губихме,връщахме,псувахме, но това е тема на друг пост. В този е важно само едно от тези лутания.
Арабаконак - хижа Чавдар.
След като по обед бяхме минали през Витиня и преядохме обилно в ханчето там потеглихме нататък. Не след дълго стигнахме Арабаконак и паметника там.
Година по-късно тогавашната приятелка на Боби (сега вече съпруга :) ) - Светла запозната със случката ни купи боя,четки,и кофички и ни поведе нагоре към х.Чавдар.
И ето ни,няколко ентусиаста с четки и боички тръгнахме от Чавдар към Арабаконак
Борихме се с тръни,коприви,храсти,треви и прочие. Ръцете ни вече едвам държаха кофите с боя когато стигнахме колибката. Точно до пътя,където преди година се бяхме изгубили. Между нея и пътя имаше един ред млади борове. Ако не знаеш,че е там трудно ще я видиш от пътя и ще продължиш по него (За това на връщане към хижата го маркирахме). А около нея нямаше дървета на близо. Занесохме един голям камък до пътя,на който сложихме маркировка със стрелка на ляво към колибата. Но и там не беше особено лесно с маркирането,затова реших,че ще е добре да сложим пояснителен надпис.
И така се появи той:
"Е3 20м ляво през копривите"
Наистина имаше доста коприва!
И така,веднага се появиха мнения из форумите - кои позитивни, кои изпълнени с упрек и лоши чувства. Няма как всеки има мнение. Но поне знаем,че сме помогнали на не един заблудил се турист.
И известно време след това този надпис продължаваше да ни преследва. Първо го видяхме в клип...
След това в много пътеписи,където въпросния бе наречен дори "прословутия" надпис.
Стана ми приятно! Явно сме успели да помогнем на някой, а това е едно от най-благите чувства :) Ако сме объркали някой - нека ни извини!
И така до днес,когато отново с мисъл за този преход разглеждах картата на БГ Маунтинс и какво да видя...
http://map.bgmountains.org/#map=17/2658903.66/5277040.17/0
Почувствах се отново доволен! Радвам се,че съм оставил някаква дори и малка следа на такъв маршрут и хората я оценяват. Служи за ориентир ! Значи идеята ни онзи Юнски ден през 2012г. е дала резултат! Какво по-хубаво от това?
Абонамент за:
Коментари (Atom)